Първо успешно развъждане на Бангайски кардинал в България

Годината е 1920...
По време на поредната си експедиция на остров Целебес (днес наричан остров Суматра), вниманието на шведският зоолог Уолтър Каудерн е привлечено от интересна малка рибка...

Уолтър Каудерн

Във водите на малкия архипелаг Бангай той открива изключително привлекателна риба-кардинал, която няколко години по-късно в чест на откривателя си е описана, като Pterapogon kauderni. В продължение на много години рибката остава в пълна неизвестност, докато в средата на 90-те години на миналия век Алън Джералд не я популяризира сред акваристичните кръгове в САЩ, което се оказва фатално за дивата популация на вида и води до "началото на края" за тази изключителна по външен вид и поведение рибка. Нейната съдба през следващите години е поредното доказателство за безразсъдното хищничество на човека в най-долната му форма...или каквито други епитети решите, че подхождат в случая...
Сравнително ограниченото разпространение (само около 32 квадратни километра в района на 33 островчета в Бангайския архипелаг)...местообитания в закътани заливи, плитки рифове и полета с морска трева...на групи до 50-60 екземпляра - това е едно от най-малките "жилищни пространства" обитаван от морски вид.

Лесния улов, привлекателния външен вид, малкия размер и атрактивно поведение правят рибката изключително популярна в морското хоби само за няколко години. Всичко това още в края на 90-те води до катастрофално намаляване на популацията. Повече от 700 000 индивида са били експортирани към Сулавеси и Бали. Според Александро Вагели (морски биолог, който е работил повече от десетилетие с тази рибка) в началото на 2007 година приблизителното количество индивиди са около 2,5 милиона, като само през тази година са експортирани близо 1 млн. Според неговия доклад в трите основни центъра за събиране в Бангайския архипелаг, месечно постъпват средно по около 100 000 рибки! Картинката е потресаваща и от факта, че само 30-45% от постъпилите рибки оцеляват през първите 24 часа или са отхвърлени (буквално "изхвърляни") поради лошото си общо състояние...
Драматичните последствия от прекомерния улов на рибката са очевидни...някои локални популации са унищожени напълно, а други в рамките на няколко години са се свили от няколко хиляди...до единични екземляри.
През 2007 година изхождайки от това тревожно развитие, зоолозите правят опит да поставят бангайския кардинал в CITES конвенцията, чрез включването му в Закона за застрашените видове. Това обаче се проваля, главно поради съпротивата на Индонезия, която в своя защита изтъква икономическото значение на рибата за населението в областта. Според Вагели обаче, основавайки се на своите проучвания в района от около 160-те хиляди жители на архипелага само незначителна част от тях се прехранват основно от улова на тази рибка (по спомен мисля, че споменаваше около 80 човека). Впоследствие включването на вида в Червения списък на застрашените видове е само символично и няма никакъв ефект върху търговията.

В момента единствената (и то косвена) защита е закупуването от акваристите само на изкуствено развъдени рибки !!! Ако решите да притежавате от тези уникални рибки, моля Ви купувайте само изкуствено развъдени !!!

Преди малко повече от две години, подтикнат от многобройните публикации в интернет за успешни опити в развъждането на все по-трудни морски риби и ракообразни, реших, че е дошло времето и аз да се престраша...и да се опитам да развъдя някоя рибка и скаридка...
Естествено първоначално всичко беше свързано предимно с четене... и четене... и пак четене. Създаването на условията за размножаващата се двойка е възможно най-лесното нещо в успешното размножаване. По-голямата трудност е свързана с хранителната база за изхранването на ларвите и младите животинки. С оглед на това, за себе си реших, че преди да започна да си блъскам главата в стената ще трябва да натрупам някакъв опит именно в тази насока. След почти две години на проби, успехи и естествено доста провалени култури вече успешно почти целогодишно поддържах няколко вида фито и един вид зоопланктон. И съвсем естествено, миналото лято реших да направя следващата крачка.
Планирал бях всичко за есенно-зимния период (поради ред причини), като се бях съсредоточил върху два основни вида: Аmphiprion ocellaris и Thor amboinensis. Първият вид е може би най-масово отглежданият по света, има купища информация по въпроса и не на последно място доста хора с опит, които рано или късно можеше да се наложи да потърся за съвет. Вторият вид просто ми е симпатичен, а освен това при него се използва коренно различен подход...
И когато с нетърпение очаквах края на лятото за да започна поредното предизвикателство, както обикновено се получава в живота... нещата леко се пообъркаха...
Причината беше един непринуден разговор по теми свързани с хобито, в приятна компания край брега на морето. До споменатия разговор тази рибка въобще не ми влизаше в плановете (въпреки, че е най-лесната за размножаване морска риба) поради простата причина, че е една от малкото "устномътещи" и при развитието на малките няма ларва, последваща метаморфоза и т.н...което е типично за всички останали риби в рифовете. С други думи, просто нямаше да имам възможност да натрупам някакъв опит приложим по натам за друг вид. Естествено и почти нищо не знаех за нея.
Вече бях започнал, всъщност почти бях готов с една пробна 120 литрова система за споменатите по горе видове. Но междувременното ровене в мрежата и фактите посочени по-горе за Бангайския кардинал наклониха везните в тяхна полза. Реших да дам шанс, както на това рибе така и на себе си.  
Естествено повечето от вас ще кажат, че едва ли ние ще спасим "света" и още по-малко този вид, но все някой някъде трябва да прави нещо, според силите и възможностите си. Някъде бях чел, че една развъдена от любител рибка спасява десет в рифа...
И така...
Ново проучване, нов план и две седмици след "злополучната" среща край морето вече имах чифт от тези невероятни риби - естетсвено диво уловени, което е нормално за нашите, а и за повечето търговци по света. Да търсят най-евтиното с цел максимална печалба...
Не бих казал, че съм фаталист, но рибките пристигнаха в почти безпомощно състояние, във вода с температура 18-19 градуса на 13.09.2012:



Рибките бяха пътували в този кашон без термоизолация!

Това е състоянието на женската непосредствено след отваряне на пакета.

Това е състоянието на мъжкия след отваряне на пакета, в който е пътувал.

Възстановяващата се двойка 15 дни след пристигането. Ясно се виждат пораженията от измръзването и стреса особенно на гръдния плавник на мъжкия.

В резултат на измръзването следващите дни загубиха доста от чара си, като по-тежко беше състоянието на "момчето", както го наричам. Беше загубил единият си гръден плавник, половината от втория си гръбен плавник, част от опашката. Имаше малко гъбично заболяване, което обхвана цялата долна и малка част от горната му устна.

Последваха седмици на възстановяване и най-неочаквано 37 дена след "злощастното" пътуване наблюдавах бангайската риба - кардинал. 

Този танц е наречен "Трепет рамо до рамо" от Вагели (споменат в началото) и се изпълнява от женската рибка!!!
Последва хвърляне на хайвер, но явно неоплоден, защото беше изплют от мъжкия след няколко дни.
Последваха нови дни на очакване.
Времето минаваше... момчето трупаше маса... момичето корем...Последваха още два неуспешни опита, когато на 13.12.2012 заснех това "брутално отношение" към дамата:

Това е т.нар. "трансфер на хайвера". Все още малко се знае за самият процес на оплождането. Според накои изследователи това става по време на танца, т.е. яйцата се оплождат още в женската, а според други, непосредствено преди лапането на хайвера от мъжкия.
Въпреки, че качеството на клипа е лошо (правен с фотоапарат) бях много щастлив, че станах свидетел на нещо, което бях виждал само на клипове в мрежата.

Както казах след няколкото неуспешни опита, при които мъжкият изплюваше хайвера след 3-4 дни, най-после пробив...
В дневника, който си водех за проекта след датата следва :
..."Ден пети - мъжкият все още държи хайвера!",
..."Ден шести - мъжкият все още държи хайвера!".
..."Ден седми"...
..."Ден осми"...
Вече бях убеден, че момчето този път ще успее и ще ме зарадва за новата година... Беше в идеална форма, единствено липсващата половина на гръдния плавник издаваше за неотдавна преживяната катастрофа.
Тук е мястото да отбележа, че мъжкият държи хайвера и след излюпването на малките (подобно на устомътещите африкански цихлиди). Целият процес трае между 18 и 30 дни. Естествено през това време той не се храни! Ето защо е от важно значение физически да е здрав и добре охранен.
Дните минавах... Мъжкият през деня се спотайваше в любимото си място под един камък с разперени върху него дискозоми, а привечер излизаше и заедно с партньорката си обхождаха целия аквариум. Всъщност ми се струваше, че самият аквариум им е тесен, но както казах беше предвиден за други обитатели.
За разлика от "гладът в името на децата", на който беше подложен партньорът и, женската си хапваше доволно и оформяше отново коремче.
Времето минаваше... на календара бях отбелязал дългоочаквания ден 21-ви. Това е средностатистическия ден след оплождането, на който мъжките изплюват малките. Най-често това става няколко часа след спиране на осветлението. Има обаче и доста случаи, при които е документирано това да става и през деня.
Тегава работа...Тези 15-16 дни (след 5-тия) мога да ги сравня единствено с безвремието преди уволнението от казармата. Дори щерката се появи по-бързо...
Най-после настъпи дългоочакваният ден...
Още предната нощ с отделянето на мъжкия се бях подготвил за бебета. Обикновено стресът при улавянето и преместването е достатъчен мъжкият да изплюе бебетата, но уви... Нито предната вечер, нито вечерта на 21-вия ден това се случи.
В дневника започнах да отбелязвам:
Ден първи от преместването - няма бебета...
Ден втори от преместването - няма бебета...
Ако чакането до 21-вия ден беше тегава работа, след него беше още по зле. Непосилно бреме за мен - който съм зодия Близнаци - всичко е х2 !
Но опитът в морската акваристика явно си казва думата, в нея всичко е бавно и няма място за припряност...(последното трябва да го запомня!).
Ден трети от преместването на мъжкия и 23-ти от лапането на хайверa.
Първото движение за деня след ставането от леглото... естествено е пред аквариума... и какво да видя:
 БЕБЕ !... Да-да,  Б-Е-Б-Ееееееее !! 
Сигурно съседите през три етажа са помислили, че имам второ дете.

Това е първото ми бебе бангайски кардинал, "изплюто" от мъжкия

За съжаление има малко вроден дефект - изкривяване в основата на опашния плавник, но тъй като е първото ми бебе Каудернче въобще не забелязвам този недъг. Така или иначе бях решил, че първото ще си е само мое. А така ще си го познавам ако има и други.

А други със сигурност имаше... Гушата на мъжкият беше все още подута и от време на време виждах очички да зяпат навън. Но през този ден нямаше друг мъник.


Таткото в "родилното". В устата му се виждат очичките на още няколко бебета.

 На следващия 24-ти ден малките станаха 3, а в устата на мъжкия имаше и други. Започнах да си мисля, че или тези са се отскубнали от него или, че той си играе с моето търпение.

На 25-тия ден сутринта отново "радост в къщи" - още 2. Така бебетата станаха 5. А таткото явно и той слушаше усилената до дупка, една от многото непрестанно въртени песни от съседната стаяна дъщеря ми:
" ...купата е моя, никой няма да я пипа, ако някой се опита пускам нови десет хита" (в неговия случай бебета ). Явно момчето беше здраво захапало наградата за "Баща на Годината".

Това е великолепната петорка:

Това са четири от "великолепната петорка"

Това е номер 1 - "Кривчо", който мисли, че се е скрил в изкуствения таралеж.

Както виждате в родилното (звучи ужасно, тъй като в него е мъжкият) съм поставил едно DIY (самоделно) таралежче. В природата малките риби-кардинали се крият сред бодлите на морските таралежи. Освен това тези риби също, като рибите клоуни използват анемониите за да се крият от хищници. Естествено предпочетох таралежа да е изкуствен, тъй като винаги ще е позициониран на правилното място.
Мъниците веднага се ориентираха и заеха позиции сред "острите" бодли на своя бодигард.
Още при отделянето на момчето имах едно голямо притеснение:
- да не глътне малките докато го гонех, което беше по-малкото зло, а ако ги глътне, да не се задави с някое от тях, което щеше да е фатално и за него. Има доста описани случаи, по-скоро на първия сценарий, но са известни и фаталните последици от него...
След като това не се случи вече мислех за момента, в който може би ще се наложи да му помогна с изплюването на малките.
Всяка вечер след преместването до час и половина след изгасяне на осветлението ходех до аквариума и се опитвах на нощното диодно осветление (имитиращо слаба луна) да видя това което очаквах... Така стана и вечерта на 25-тия ден. Може би 30 минути след спиране на осветлението направих първата патрулна обиколка. Залепен с лупа до стъклото на аквариума в синия сумрак започнах да броя бебетата...1...2...3...4...5...6 стигнах до 9 или 10, когато както те така и мъжкия станаха доста неспокойни. Малките се свиха на кълбо, колкото грахово зърно и се свряха в единия ъгъл. Мъжкия започна да снове напред-назад...нагоре-надолу, като до тогава не бях го виждал толкова агресивен. Приближи се близо до малките, като същевременно засмукваше с уста и... в следващия момент вече не виждах малките.
Тук следват десет реда псувни, които няма как да опиша.
В следващия момент вече бях хвърлил покривното стъкло нанякъде и първосигнално се опитах да отделя мъжкия от мястото, където бяха малките. Но това го подразни още повече и започна неистово да се блъска в стените и в моята ръка...Тогава първосигнално го хванах с гола ръка в тъмното, както правех преди години с женските африканцки цихлиди. Извадих го над водата. Отворих му устата с надеждата да е останало някое малко... И го тръснах няколко пъти.
Нищо не виждах...
Псувах на воля...                
И се бодях на зъбите в устата му...
Всичко това продължи 10-15 секунди, след което го отделих в чашата, с която го бях преместил преди няколко дена.
Както споменах по-нагоре трябва да запомня, че припряността води до грешни решения, които обикновено водят до фатален край!
Седнах в тъмното да се успокоя. И аз и момчето. След известно време го върнах при половинката му в съседния аквариум...
При кратката гонитба в родилката въпреки, че беше поставена само от няколко дни ми се стори, че водата е доста мътна. Явно тази пвц мрежа задържа доста боклуци, за чието присъствие нямах представа.
След като премина влиянието на адреналина, реших за кратко да светна лампите и да видя цялостната картина на сътворената бъркотия.
Тук вече нямам думи да споделя видяното. По-добре да покажа една снимка:


Първите ми бебета бангайски кардинал, над 40 броя!

Заради тази гледка не спах цяла нощ и станах в 4.30, въпреки, че осветлението се включва в 6.45 за да направя първото хранене на моите бебета. 

Момчето беше пропътувало половината свят и със сигурност беше преживял много трудни моменти по пътя...Но все пак успя да направи това за което беше роден. Жалко е, че тези крехки копия на своите родители би следвало да плуват някъде там... в някое закътано заливче, покрай някой от островите в Бангайския архипелаг.